В този стих апостол Юда, след като е използвал различни образи за нечестивите лъжеучители, сега преминава към пряко изобличаване на делата им, като ги нарича „роптаещи“ (γογγυσταί) и „недоволници (μεμψίμοιροι)“.

„Роптаещ“ е онзи, който тихо и прикрито изразява недоволството си, мърмори през зъби, когато нещо не му е угодно. А „недоволник“ е онзи, който се надсмива над всичко и всички, непрестанно упреква и се подиграва. Хората, за които говори авторът, са и роптаещи, и укоряващи.

Те са роптаещи, защото не смеят открито да проповядват своето учение, понеже е гнусно и опасно, и не могат безопасно да изразяват своята развратност и богохулство пред другите.

Те са укоряващи, защото клеветят всичко чуждо и самата истина, за да могат по-лесно да наложат собственото си зло и разврат.

Казаното по-рано, че еретиците, като Валаам, се увличат по печалба, сега се пояснява с думите: „ за облага биват ласкатели“ (букв. θαυμάζοντες πρόσωπα ὠφελείας χάριν) – т.е. лицемерно ласкаят началниците, с користната цел да получат изгода.

„Да ласкаеш някого, означава лицемерно да му се подмазваш; а „полза“ това е личната облага.“ (блаж. Теофилакт)