Ако апостол Петър казва (2 Петр. 2:10–11) общо за ангелите, че въпреки превъзходството си над хората, те не дръзват да изричат укорителен съд срещу власти и началства, то апостол Юда утвърждава същото, но в по-конкретна форма – отнася го към Архангел Михаил (срв. Даниил 12:1), като посочва един определен случай: спора на Архангела с дявола за тялото на Моисей, при който Михаил проявява кротост, достойна за подражание от страна на хората (срв. Зах. 3:1–4).

Преданието за спора на Архангел Михаил с дявола относно тялото на Моисей (според което дяволът се опитвал да докаже, че има власт над тялото му заради убийството на египтянина от страна на Моисей) се среща, според свидетелствата на Климент Александрийски, Ориген и св. Атанасий Велики, в апокрифната книга „Възнесението на Моисей“ (Ἀνάβασις или Ἀνάληψις Μωυσέως).

По-общо казано, преданието за необичайната смърт и погребение на великия водач и законодател на Израил било широко разпространено в юдейската традиция – както устна, така и писмена (в мидрашите). Поради това е напълно възможно апостол Юда да е заимствал разказа от устно предание.

Той го привежда с ясно целенасочена риторическа цел – чрез противопоставяне да подчертае дързостта и хулата на лъжеучителите, както във възгледите им, така и в техните съждения.