Третият пример е съдът над Содом и Гомора и околните градове, които, подобно на лъжеучителите, живеели в грях и разврат (Юда 1:7; 2 Петр. 2:6; Бит. 19:24–25; Втор. 29:23). С тези три примера апостолът ясно показва, че Богът на Стария и Новия Завет е един и същ – не както еретиците твърдят, че уж гневен и жесток Бог е дал Стария Закон, а друг милостив и добър Бог – Новия. С тези примери апостолът оставя на слушателя сам да направи извода: ако Бог не пощади онези, които въпреки благословеното си положение отпаднаха, дали днешните нечестивци ще бъдат пожалени само защото Синът Божий е страдал за тях? Отговорът е ясен – не. Защото, макар да е човеколюбив, Бог е и истински праведен – и според правосъдието Си не пощадил съгрешилите, макар по човеколюбието Си да приел блудници и митари в Своето царство (Мат. 21:31). Такъв е изводът, който апостолът оставя неизречен, но ясен – по думите на блажени Теофилакт.