Вторият пример е съдът над падналите ангели, които, според Юда (1:6) и апостол Петър (2 Петр. 2:4), не съхранили своето първоначално достойнство (ἀρχήν), отхвърлили предназначението, дадено им от Бога при сътворението, и напуснали своето обиталище (οἰκητήριον) – т.е. небето. По думите на блаж. Теофилакт, те не останали верни на ангелското си звание и Божията благост, и затова сега Бог ги държи оковани в тъмнина до деня на Съда. Това не бива да се тълкува, както предполагат някои западни коментатори, като намек за съвкупление между ангели и човешки дъщери (Бит. 6:2), познато от апокрифни книги като Енох.