Оспорвайки теоретичната и нравствено-практическа лъжа за християнството на новопоявилите се лъжеучители, както и тяхното дуалистично разделение на Стария и Новия Завет и моралния антиномизъм, апостол Юда подчертава, че Христос, Синът Божий, действа още в Стария Завет като всемогъщ и справедлив Съдия. За да докаже това, той посочва три добре известни примера от Свещеното Писание за Божия съд над онези, които нарушават вечния по същността си Божи закон. Първият пример – съдът над израилтяните, загинали в пустинята, е особено въздействащ за християните от средите на евреите: макар че Бог ги бе избавил от египетското робство, те поради неверието си бяха осъдени да загинат (Чис. 14:11, 22–35; Втор. 1:32; 1 Кор. 10:5). Както отбелязва блажени Теофилакт, дори онези, които преминаха Червено море по сухо, по-късно отпаднаха от вярата и загинаха. От това християните трябва да разберат, че благодатта, която са получили, не ги освобождава от задължението да живеят свято и да се подвизават в благочестие, както твърдят лъжеучителите, а напротив, тя изисква още по-усърден духовен живот.