Апостолът, без да навлиза веднага в подробна характеристика на лъжеучителите, подчертава колко сериозни и гибелни са техните заблуди, като посочва, че осъждането им (гр. κρίμα) е предопределено отдавна (προγεγραμμένους) и е било предсказано от боговдъхновени носители на откровението. След това той започва да очертава умствения и моралния облик на лъжеучителите, наричайки ги нечестиви (ἀσεβεῖς). Апостолът обяснява това определение, като ги описва от две съществени страни: от морална гледна точка – „превръщат Божията благодат в извинение за разврат“; и от гледна точка на тяхната вяра – „отричат единствения Владика – Бога, и нашия Господ Иисус Христос“.

Това е основната характеристика на лъжеученията, разпространявани от появилите се ересиарси, която силно напомня на описанията на лъжеучителите във второто послание на апостол Петър (2 Петр. 2:1–2 и нататък). От разказите за ересите на Симон Магьосника и други еретически водачи в Евсевий (Църковна история, кн. II, гл. 13 и нат.), както и от преките свидетелства на св. Атанасий Велики и блажени Теофилакт, ясно се вижда, че тези лъжеучители са проповядвали, че грехът е без значение, и са отричали Христос (според „Синопсис“). Те не приемали Христос като въплътения Божи Син, а само като един от така наречените „еони“, и изкривявали християнското учение за благодатта, като правели извод, че развратът е допустим, уж с цел да се отслаби плътта (срв. Рим. 6:1).