Според моето мнение, за този апостол беше достатъчно, като доказателство за своето достойнство, след като се нарече раб Христов, да посочи още родството си с Яков. Защото всички възхваляваха Яков за неговата добродетел. Това обстоятелство трябваше и на този апостол да осигури по-голямо доверие от страна на слушателите към неговото учение, тъй като е малко вероятно някой, който споделя едно и също раждане и кръв, да се окаже нравствено съвсем различен от онзи, с когото е в родство — особено ако служи на един и същи Владика – Христос, и еднакво с единокръвния си брат носи бремето на рабството. Господ каза: „Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Моят Отец“ (Йоан 6:44).

Този блажен мъж показва, че тези думи днес се изпълняват, защото казва, че възлюбените от Отца са запазени чрез Иисус Христос, и затова ги нарича призвани — защото не са дошли сами от себе си, а са били привлечени и призвани от Отца.