Понеже няма нищо общо между светлината и тъмнината, никакво съгласие между Христос и Велиар (2 Кор. 6:14–15), онзи, който е просветен от познанието на Христос, не бива чрез подражание на нечестивите да се слива с тъмнината, тоест с техните дела.

Защото както този, който върши добро, е от Бога и е просветил ума си със светлината на Неговото познание – затова целият му живот е светлина, вижда Истинската светлина – Бога, и става светило за другите в света, носещо словото на живота (Фил. 2:16), така и онзи, който върши зло, като ходи в тъмнина, не може нито сам да вижда Бога, тоест да върши угодно Нему, нито да бъде водач за другите, а напротив – става омразен и отблъскващ за всички.