Виждаме, че твърдостта на почвата е причината семето, паднало на пътя, да бъде отнесено. Пътят винаги е твърд и необработен, защото по него непрестанно минават хора. Той не приема семето в себе си – то остава на повърхността, достъпно за всяка птица, която пожелае да го грабне.

Всички, чийто ум е твърд и неподатлив – сякаш окован, не могат да възприемат божественото семе. Божествените и свети наставления не проникват в тях. Те не приемат словата, които биха могли да породят в тях страх Божи и чрез които биха могли да принесат плодовете на добродетелта.

Такива хора са се превърнали в отъпкана и замърсена пътека за нечистите демони, за самия сатана – пътека, която никога не може да принесе святи плодове.

Нека обаче онези, които бодърстват, чието сърце е празно и безплодно, отворят ума си, да приемат светите семена, за да се превърнат в плодородна и добре обработена земя, и да принесат на Бога плодове, които ще ги издигнат към нетленния живот.

Коментар върху Евангелието от Лука