Очевидно е, че словото на Спасителя винаги е било донякъде скрито. Блаженият псалмопевец ни предаде, че Той ще говори така: „Ще отворя устата Си в притча“ (Псалм 77:2). И ето,  че това, което Той каза, накрая се изпълни. Защото около Иисус се събра голямо множество народ от цяла Иудея, и Той им говореше в притчи, но словото остана за тях неясно, понеже не бяха достойни да узнаят тайните на Царството Небесно.

И така, не на тях бе дадено да знаят тайните на Царството, а по-скоро на нас, които сме по-готови за вярата. Защото сам Господ ни даде способността да разбираме притчата, и загадъчното слово, и изреченията на мъдреците, и загадките.

Още трябва да се каже, че притчите приличат на образи не на видимите неща, а по-скоро на онези, които се възприемат с ума и духа. Защото това, което не може да се види с телесните очи, притчата го показва на очите на разума, разкривайки висотата на умствените и духовни истини чрез видими и осезаеми неща.

Коментари върху Евангелието от Лука