Добър човек вади доброто от съкровището на сърцето си, а злият — злото от своето зло съкровище (Лука 6:45). Съкровището на сърцето е намерението на мисълта, чиито последствия съди Онзи, Който изследва сърцата.

Иисус ни казва, че добрите слова непотвърдени чрез дела не са предимство. Затова пита: „Защо Ме наричате: Господи, Господи, а не вършите това, което ви казвам?“ (Лука 6:46). Да призоваваш Господа е дар от доброто съкровище, плод от доброто дърво. „Всеки, който призове името Господне, ще се спаси“ (Иоил 2:32).

Но ако този, който Го призовава, не се покорява на Неговите заповеди и живее в неправда, ясно е, че доброто, изречено с уста, не е излязло от доброто съкровище на сърцето му. Това не е плод на смоковница, а на трънлив храст — съвест, изтерзана от пороци, а не наситена със сладостта на Господната любов.

Проповеди върху Евангелията