„Око за око“ (Лев. 24:20) това е дело на справедливостта,
а „удари ли те по едната страна — обърни му и другата“ (Лука 6:29) — това е изпълнение на милосърдието.

И докато и двете съществуват, те донасят до нас благоуханието на двата завета. Първият завет принася в жертва животни за изкупление на греховете, защото справедливостта не позволява един човек да умре вместо друг. Вторият завет пък е запечатан с кръвта на Човека, Който по милостта Си отдаде Себе Си за всички.

Единият завет беше начало, другият — завършек. А този, който притежава и началото, и края, е съвършен. Онези, които нямат разум, смятат началото и края за противни един на друг,
но при по-дълбоко вникване става ясно, че те са едно.

Тълкувание на Диатесарона на Татиан