Иисус казва: „Блажени бедните“ (Лука 6:20; Мат. 5:3). Но не всички бедни са блажени, защото бедността сама по себе си е неутрална. И добри, и зли могат да бъдат бедни — освен ако тук не разбираме под „блажен беден“ онзи, за когото говори пророкът, казвайки: „По-добре беден праведник, отколкото богат нечестивец.“

Блажен е онзи беден, който извика към Господа и Той го чу (Пс. 33:7); беден в грях, беден в пороци, беден, в когото князът на този свят не намира нищо; беден — подражател на Този Беден, Който беше богат и обедня заради нас.

Затова и Матей напълно изяснява това, казвайки: „Блажени нищите по дух“. Защото нищият по дух не се възгордява, не се превъзнася чрез плътски ум.

Следователно, първото блаженство е в това: когато отхвърля всякакъв грях, когато се съблека от всяка злоба, когато съм доволен в простотата и усещам нужда само от добро, а не жажда за зло. Най-висшето е, когато укротя нравите си.

Каква полза ще имам, ако се лиша от земните блага, но не стана кротък и смирен?

Тълкувание на Евангелието от Лука