Не само чрез възприемането на думите, но и чрез самото прилагане и видимите действия, Господ Иисус започна да съблича от човека спазването на стария закон и да го облича в новата одежда на благодатта. Затова сега, в съботен ден, Той го води през засяти ниви — тоест го насочва към онези, които принасят плод.

В това, че върви със спътниците Си през нивите в събота, че има хлябове и класове — се крие дълбока тайна. Нивата е целият този свят, хлябовете в нивата — това е изобилието от плодове на светците сред човешкия род, а класовете — плодовете на Църквата, които апостолите разпръскваха чрез делата си и се радваха, хранейки се от нашето духовно израстване.

Хлябовете вече стояха узрели, пълни с плодове — с класове от добродетели, с които се сравняват и плодовете на нашите заслуги. Защото те също могат да увяхнат от порои, да изсъхнат от слънце, да изгният от дъжд, да бъдат ударени от буря, или прибрани от жетварите в хамбарите на богатите.

Земята отдавна е приела Божието Слово, и засята с небесно семе, плодородната и хранеща нива изляла изобилие. Учениците гладуваха за спасението на хората и чрез чудесата на делата си като че ли извличаха плодовете на душите от обвивките на телата, към ярката светлина на вярата. Но юдеите смятаха, че това не е позволено в събота.

А Христос, чрез дара на новата благодат, показа безплодието на закона и делото на благодатта.

Тълкувание на Евангелието от Лука