Наистина, както в Господа се явява властта на всемогъществото, така в този човек — постоянството на вярата. Той пада ничком – това е свидетелство за смирение и срам, както когато някой се черви заради греховете си, но срамежливостта не го възпира да изповяда. Той показа раната, помоли за изцеление, и самото изповядване е изпълнено с благочестие и вяра. Казва: „Ако искаш, можеш да ме очистиш“ (Лука 5:12). Той оставя властта за изцеление в ръцете на Господа, но в същото време не се съмнява в Неговата милост — не я изисква, а я моли, като човек, съзнаващ своята нечистота.

И Господ му отговаря не с нравствено поучение, а с освещаваща сила: „Искам, очисти се“. И веднага проказата го напуска (Лука 5:13). Защото няма нищо средно между Божието слово и действието Му: „Той каза и стана“ (Пс. 148:5).

Следователно виждате, че не може да има съмнение: Божията воля е власт. А ако Божията воля е власт, то и тези, които вярват, че в Троицата има една воля, вярват също, че в Нея има една власт. И така, проказата веднага го напусна, и за да разбереш любовта на Изцеляващия, Той прибави към делото и истината.

Тълкувание на Евангелието от Лука