Който не се подчинява на Словото и не се убеждава от неговото ясно учение за това, че Господ е по природа и наистина Бог, такъв бива увличан към вяра чрез явлението на знаменията. Затова, поради полза и необходимост, Иисус често съчетава тайнствените Си слова с велики чудеса. Жителите на Юдея били неверници и презирали словата на онези, които ги призовавали към спасение — най-вече жителите на Капернаум.

Затова и Господ го изобличава с думите: „И ти, Капернауме, до небето въздигнат, до ада ще се низвергнеш“ (Лука 10:15, срв. Мат. 11:23). Но въпреки че знаел, че те са непокорни и жестокосърдечни, Той се отнасял с тях като опитен лекар към тежко болни и се опитвал да ги избави от бедствието. Сам Той казва: „Болните имат нужда от лекар, а не здравите“ (Лука 5:31).

И тъй, Иисус поучавал в синагогите съвършено открито, и чрез гласа на пророк Исайя предсказал това, казвайки: „Не в тайно говорих Аз, нито в тъмно място на земята“ (Ис. 45:19).