Не разбирайки, че Иисус е помазан и пратен от Бога, както и извършител на толкова дивни дела, хората се обърнали към своите обичайни неща и започнали безразсъдно да празнословят. Макар да се удивлявали на думите на благодатта, излизащи от устата Му, въпреки това пожелали да ги обезценят, казвайки: „Не е ли Той синът на Йосиф?“ (Лука 4:22). Но какво от това може да намали славата на Чудотвореца? Какво му пречи да бъде почитан и достоен за възхищение, дори и да беше син на Йосиф, както те мислеха?

Не виждаш ли божествените знамения? Сатаната е повален, легиони демони са победени, мнозина са изцелени от различни болести. Хвалиш благодатта, присъща на учението Му, а после, по юдейски, се хващаш за това, че е записан като син на Йосиф? О, велико безумие! Истинно е казано за такива: „Ето, народ глупав и без сърце, който има очи, но не вижда, и има уши, но не чува“ (Иер. 5:21).

Коментари върху Евангелието според Лука