Погледни ръцете на Христос – с тях Той извоюва победата не за Себе Си, а за теб. Онзи, Който доказа, че има власт да направи камъните хляб, променяйки самата им същност, те учи да не правиш нищо за дявола – дори добродетелта да не упражняваш, ако е заради него. Така виждаме и в това изкушение колко е хитър дяволът: той изкушава, за да се докосне [до теб]; докосва, за да изкуши.

Господ пък постъпва обратно: отстъпва, за да победи; побеждава, за да отстъпи. Наистина, ако Той беше преобразил същността на нещата, с това щеше да предаде Твореца им. Затова смирено отговаря: „Писано е: не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово Божие“ (Лука 4:4).

Виждаш за какво използва Той ръцете Си – за да защити човека от нападенията на духовната поквара, да го огради и опази от чревоугодие. Не прибягва до Божието всемогъщество, за какво Му е? Като човек, Той разчита на обичайната подкрепа и, жадувайки Словото Божие, не обръща внимание на телесния глад, а се храни с небесното слово.

Моисей, измъчван от същата жажда, не търсеше хляб; също и Илия, измъчван от същата жажда, не чувстваше глад по време на дългия пост. Онзи, който следва Словото, не желае земен хляб, след като приема същността на небесния хляб. Защото без съмнение божественото е по-важно от човешкото, а духовното – от плътското, така че който жадува вечен живот, жадува онзи хляб, който с невидимото си естество укрепва човешките сърца.

И в същото време, като казва, че „не с хляб само ще живее човек“, Христос показва, че изкушението засяга именно човека – плътта, която Той прие, а не Неговото Божество.

Тълкувание на Евангелието от Лука