Ако отличителният белег на съвършената любов е дързновението, то противоположното му чувство – страхът, не може да има място в нея. „В любовта няма страх, но съвършената любов прогонва страха“, казва апостолът. Става дума за страха на роба, породен от очакване на наказание – той носи в себе си мъчение. А „който се бои, не е съвършен в любовта“.

Някои биха възразили, основавайки се на думите на псалмопевеца: „Бойте се от Господа, всички Негови светии“ (Пс. 33:10), и ще попитат: как така Йоан казва, че съвършената любов прогонва страха? Да не би Божиите светии да са несъвършени в любовта, щом им се повелява да се боят?

На това отговаряме така: страхът е двояк. Първият е начален страх, съпроводен от мъка и тревога. Такъв страх изпитва човек, който е съгрешил и пристъпва към Бога не по любов, а от страх от наказание. Това е страхът на роба, началният страх.

Вторият е съвършеният страх — чист, свят и „пребъдващ во веки“ (Пс. 18:10). Той не произлиза от боязън, а от пълно преклонение с любов. Онзи, който го притежава, е напълно завладян от любовта и се старае с цялото си същество да не пропусне нищо от онова, което човек, силно любещ, би направил за онзи, когото обича (блаж. Теофилакт).