Тогава Господ чрез изцелението на тялото удостоверява, че е изцелил и душата – с други думи, потвърждава скритото чрез явното и утвърждава по-трудното (прошката на греховете) чрез по-лесното (телесното изцеление), макар че фарисеите мислели обратното. За тях видимото изцеление било по-трудно, а прощението по-лесно, понеже било невидимо и не можело да се опровергае. Така те казвали: „Ето измамник, който не иска да изцели видимото, а се оправдава с невидимото, казвайки: ‘Прощават ти се греховете.’ Ако можеше наистина да изцелява, щеше да изцели тялото.“

Затова Спасителят, показвайки, че може и едното, и другото, пита: „Кое е по-лесно – да кажа: ‘Прощават ти се греховете’, или: ‘Стани, вдигни одъра си и ходи?’“ — Всъщност по-лесно е да се изцели тялото, но за тях изглеждало обратно. Така Той изцелява тялото, за да ги убеди, че е изцелил и душата.