От това също се научаваме да не изтъкваме себе си, когато правим добро на някого, защото дори Иисус заповядва на изцеления прокажен да не разгласява за Него. Макар и да знаел, че човекът няма да Го послуша и ще разкаже на всички, Спасителят, както казахме, с тази заповед ни учи да не търсим суета и човешка слава.

От друга страна, всеки, получил благодеяние, трябва да бъде признателен и благодарен, дори ако благодетелят му няма нужда от признание. Така и прокаженият разгласява за стореното чудо, въпреки че Господ му беше забранил.

Христос го изпраща при свещеника, защото според закона прокажен не можел да влезе в града, освен ако свещеникът не потвърди официално неговото очистване. В противен случай трябвало да бъде изгонен извън града.

Също така Господ му заповядва да принесе дар, както било прието според Закона при очистване, за свидетелство, че Той не е противник на Закона, а напротив, цени всичко заповядано в закона и заповядва да се изпълни.