След като изцелява болните, Господ се оттегля на уединено място, с което ни учи да не вършим добри дела показно, пред очите на хората, а ако извършим нещо добро, да бързаме да го скрием.

Той се моли също така, за да ни покаже, че всичко добро, което правим, трябва да приписваме на Бога и да Му казваме: „Всяко добро даяние и всеки съвършен дар е отгоре, слизайки от Отца на светлините“ (Иак. 1:17).

Сам Христос, по съществото Си, не е имал нужда от молитва, но се моли, за да ни даде пример на смирение и пълно упование в Бога.