„Глас на викащия в пустинята“, тоест в Йорданската пустиня, а още повече – в юдейската синагога, която била пуста откъм добро.

„Път“ означава Новия Завет, а „пътеките“ – Стария, като често нарушаван от юдеите. За този път, тоест Новия Завет, те трябвало да се подготвят, а пътеките на Стария Завет – да изправят, защото макар и да ги били приели в древността, впоследствие се отклонили от тях и се заблудили.