Досега апостолът особено наблягаше на заповедта за братска любов. Но редом с любовта към ближните, и дори преди нея, стои необходимостта от вяра в Бога и в Господа Иисус Христос като основа на християнския живот. Това е съкратеният израз на целия закон и Евангелие. Апостолът събира тези две основни изисквания на християнството в една обща „заповед“: първата част е вярата в Христос, а втората — любовта един към друг. Вярата е основата, любовта е нейният плод, нейното действие. Когато вярата е жива и истинска, любовта възниква от нея така естествено, както светлината и топлината идват от слънцето.

Това е именно онази „вяра, която действа чрез любов“, за която учи и апостол Павел (Гал. 5:6). По този начин апостолът отхвърля както антидогматизма, тоест, отричането на вярата като необходима за нравствения живот, така и аморализма — пренебрегването или релативизирането на нравствените дела в името на вярата.