Според тълкуването на свети Йоан Златоуст: „Всеки път, когато грешим, ние се раждаме от дявола. А всеки път, когато вършим добродетел, се раждаме от Бога, защото ‘неговото семе пребъдва в нас’.“ Под „семе“ той разбира Светия Дух, Когото получаваме чрез кръщението. Този Дух, като пребъдва в нас, укрепва ума ни така, че той вече не допуска греха. А който не се е родил от Бога, той не получава Светия Дух.

Следователно, Божият Дух, Който обитава в християнина, разбира се, при доброволното съдействие на неговата свободна воля, постепенно го отдалечава все повече и повече от греха.