От самото учение за раждането на вярващите от Бога (1 Йоан 2:29), за тяхното високо благодатно осиновяване в настоящето (1 Йоан 3:1), както и за неизказаното блаженство, което ги очаква в бъдещето (ст. 2), произтича един ясен и задължителен извод: всеки, който има християнската надежда за вечен живот, е длъжен да се стреми към чистота и да се очиства постоянно от всякакви греховни наклонности, по примера на чистия и безгрешен Христос. Защото само чистите по сърце ще видят Бога (Мат. 5:8).

Този нравствен и практичен извод от учението за духовното възраждане и високото достойнство на Божиите чеда апостолът потвърждава по-нататък (в ст. 4), като отхвърля противоположното твърдение. Най-вероятно това твърдение е било разпространявано от еретици-антиноми, които са оправдавали присъствието на грях у християните. Апостолът категорично отстоява несъвместимостта между греха и достойнството на възродения християнин.