Адам, вместо да се подчинява на законите, присвои за себе си достойнството на законодателя; и вместо да се ползва от небесната грижа и възпитание, повери делата на живота си на собственото си мнение и провидение, и си въобрази, че ще има способността без божествена помощ и без висше одобрение, сам да различава доброто от по-лошото.

Защото, ако не беше приел в себе си такова разположение на ума, и ако не го беше утвърдил в себе си, не би се осмелил да възвиси себе си до висотата на Първоначалото – на Този, Който единствен има властта да съди и разграничава доброто от злото, Който е вечна Премъдрост, вродена и непостижима за ума. Нито пък би дръзнал да постави собствената си воля над волята, която владее всичко и от която изтича всяка благодат на разпознаване и разсъдителност; нито, като сметне Божията заповед за нищо, би възложил на собственото си мнение управлението на всичко, що трябва да се върши.

И тъй, казва Бог, след като взе в ръцете си отговорността за делата си, и повери на самия себе си грижата за своя живот, и не пожела да се подчинява на Моите заповеди, а употреби свободната воля, която му бе дадена, за да оскърби Този, Който му я дари, и си въобрази, че е един от Нас, и установява закон, без сам да се подчинява на закон, и върши промисъл, без да приема Промисъл, и се мисли за владетел, който не е подчинен на владичество – по-добре е да бъде изведен от рая поради две главни причини:

Първо, за да не се случи така, че, намирайки се в преждевременно и лишено от ръководство наслаждение на разкоша, да се подхлъзне в още по-големи прегрешения; и второ, чрез страданието в лоното на изгнанието да осъзнае от самите си дела и преживявания границите на собствената си сила, и да разбере, че много по-полезно би било за него да подчинява мислите и живота си на Нашия Промисъл, и колко немощен е станал, опитвайки се самоволно да достигне познанието за доброто и злото.

Въпрос 23. Какво означават думите:

„Ето, Адам стана като един от Нас, да познава доброто и злото“ (Бит. 3:22)?