Апостолът изразява ясно мисълта, че грехът действа и в християните и че всички те имат нужда от очистващата сила на Христовата Кръв.

Имайки предвид най-вероятно лъжеучители, които отричали тази истина, апостолът с особена настойчивост подчертава необходимостта всеки християнин да има съзнание за повредата на човешката природа и за нейната склонност към греха.

Липсата на това съзнание, а още повече пълното му отсъствие, води не само до пагубно самозаблуждение (ст. 8), но в крайна сметка до отричане на изкупителното дело на Христос и дори до обвиняване на Самия Бог в лъжа (ст. 10).

Защото, ако хората могат да бъдат без грях сами по себе си, тогава изкуплението и Изкупителят са излишни, а думите на Писанието за нуждата от изкупление за всички хора биха били лъжа.