Адам и Ева след като вкусиха от плодовете на дървото, познаха доброто и злото. Но и преди това те вече познаваха доброто – чрез опит, а за злото само бяха чували.

След вкусването обаче всичко се обърна: за доброто започнаха само да чуват, а злото – да изпитват на дело. Бог им отне славата, с която бяха облечени, и в тях се настаниха скръбта и страданието, които дотогава никога не ги бяха докосвали.

“да не простре ръка да вземе от дървото на живота, та, като вкуси, да заживее вечно”

Ако Адам се осмели да вкуси от плода на дървото, от което беше забранено да яде, то колко повече би се устремил към онова дърво, от което не му бе забранено? Но понеже Бог вече бе определил прародителите да водят живот в труд и пот, в скърби и болки, Той не допусна те да вкусят от дървото на живота – за да не получат вечен живот в това състояние на проклятие и така да не страдат вечно в този живот.

Бог не позволи попадналите под клетва да вкусят от онова дърво, което бе приготвил за тяхното безсмъртие, защото възнамеряваше да им го даде тогава, когато ще бъдат свободни от клетвата и облечени в слава. Така Бог постъпи, за да не се окаже, че животворният дар им носи бедствие, и за да не се случи онова, което би било по-страшно от вече преживяното чрез дървото на познанието.