Бог се обръща първо към Ева, защото чрез нейната ръка бе даден грехът на Адам, и произнася над нея отсъждането, казвайки: „Ще умножа твоята печал и скръбта ти, когато си бременна; с болки ще раждаш деца“ (Бит. 3:16).

Макар че Ева и без това би раждала според благословението на плодовитостта, дадено ѝ заедно с всички живи твари, все пак би раждала малцина, защото родените от нея биха били безсмъртни.

Освен това, тя би била свободна от родилни болки, от грижи при отглеждането на децата и от скръбта поради тяхната смърт, която тогава не би съществувала.