“И направи Господ Бог на Адама и на жена му кожени дрехи, с които ги облече”.

В тази кратка библейска бележка, според мнението на най-добрите екзегети, се съдържа мълчаливо указание за божественото установяване на жертвоприношенията. Това предположение прекрасно обяснява логическата връзка в контекста и възстановява свързаността на текста: както в предишния стих даването на първото собствено име на жената е в пряка връзка с месианската идея, така и заколването на жертвени животни символизира същата тази идея. Кожите на тези жертвени животни Бог указва на човека да използва за направата на облекло.

Такава е, според данните на Библията, както и на културната история на човечеството, втората фаза от развитието на човешкото облекло – след първоначалните листа от смокиня (Бит. 3:7) – и тя вече е белязана от жертвена символика.