“А на Адама рече”

Присъдата над последния виновник в грехопадението – Адам – е предшествана от изясняване на неговата особена вина, а именно с посочване на това как, вместо да повлияе отрезвяващо на жената, той сам се поддал на нейното  въздействие.

“проклета да е земята поради тебе; с мъка ще се храниш от нея през всички дни на живота си”

Най-доброто обяснение на тези думи намираме в самото Свещено Писание, именно у пророк Исайя, където четем: „И земята е осквернена под жителите си, защото те престъпиха законите, измениха устава, нарушиха вечния завет. Затова проклятие пояжда земята, и жителите ѝ търпят наказание; затова са изгорени обитателите земни, и малко люде останаха.“ (Ис. 24:5–6).

Следователно, в тези думи се съдържа частен израз на общобиблейската мисъл за тясната връзка между съдбата на човека и живота на цялото творение (Йов 5:7; Екл. 1:2–3, 2:23; Римл. 8:20). Отнасящо се до земята, това божествено проклятие се изразява в намаляване на нейната плодородна сила, което от своя страна най-силно се отразява върху човека, тъй като го осъжда на тежък, упорит труд за осигуряване на насъщния хляб.