“ще умножа и преумножа скръбта ти, кога си бременна; с болки ще раждаш деца”;

В тези думи се изрича наказанието за жената, което се състои в това, че раждането на деца – най-великият акт в земния живот на човека, който по-рано е бил обект на особено божествено благословение (Бит. 1:28) – сега се превръща в източник на скръб и страдание. Все пак тези родилни мъки не са нещо, което Бог умишлено изпраща като наказание за жената, а представляват естествено и законно последствие от общото отслабване на физическата природа на падналия човек, която вследствие на грехопадението е изгубила нормалното равновесие между духовните и физическите сили и е станала подвластна на болестите и смъртта.

“И към мъжа си ще тегнеш”

В тези думи още по-ясно се изразява целият трагизъм на положението на жената: въпреки че при раждането ще изпитва болка, свързана с опасност за самия ѝ живот, тя не само че няма да се отврати от брачното общение със своя мъж – този неволен източник на нейните страдания – но ще го търси още по-силно, отколкото преди.

“и той ще господарува над тебе”.

Нова черта в брачните отношения между мъжа и жената е установяването на властта на мъжа над жената. След като първата жена е показала неспособност да се ползва правилно от свободата си, Бог с определен закон подчинява действията ѝ на мъжа. Илюстрация за това в дохристиянския свят, особено в Древния Изток, е унизителното и робско положение на жената.

И едва в християнството – религията на изкуплението – на жената ѝ се връщат правата, изгубени при грехопадението (Гал. 3:28; Еф. 5:25 и др.).