…но още не беше настъпило смесването на ума и чувството, съчетанието на противоположностите – този опит на висшата премъдрост, тази щедрост в образуването на природата; и все още не бе напълно разкрито богатството на благостта.

Пожелавайки и това да покаже, Художественото Слово създава живо същество, в което се съединяват и едното, и другото – т.е. невидимата и видимата природа; създава, казвам, човека, като взема тяло от вече сътвореното вещество, а от Себе Си влага живот (това, което в Божието Слово е известно под името разумна душа и Божи образ), и твори сякаш втори свят – велик в малкото; поставя на земята друг ангел, съставен от различни природи поклонник; зрител на видимото творение, тайнозрител на умосъзерцаемото творение, цар над онова, що е на земята, и подчинен на горното царство; земен и небесен, временен и безсмъртен, видим и умосъзерцаем.