Той наистина казва: „Не искам да твърдя онова, което не знам; но и не искам да мълча и да скрия това, което знам. Наистина, не знам дали Той е това, за което вие казвате, че е. Да, не съм Го познал като грешник. Бях сляп и чрез надеждата си получих прозрение – това е, което най-вече зная. От вас зависи да решите може ли един грешник да извърши такова нещо, след като твърдите, че Той е такъв.“

Той даде мъдър отговор, сдържайки думите си, за да не изглежда, че влиза в разногласие с онези, които го разпитват. А чрез мълчанието си показа, че въпреки всичко тръгва от разбирането, че ако наистина беше грешник, Иисус не би могъл да извърши онова, което стори.

Коментари върху Евангелието от Йоан, книга 4