Слънцето е образ на Бога, а луната – на човека. Както слънцето много превъзхожда луната по мощ и слава, така и Бог безмерно превъзхожда човека. И както слънцето винаги е пълно и не се намалява, така и Бог пребъдва съвършен, пълен с всяко могъщество, разум, мъдрост, безсмъртие и всяко благо.

Луната пък, като образ на човека, всеки месец намалява, сякаш умира, а после отново се ражда и расте, представяйки бъдещото възкресение. По подобен начин, онези три дни, които бяха преди сътворението на светилата, са образи на Троицата – Бога и Неговото Слово и Неговата Премъдрост.