а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от него; защото, в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш.

“в който ден”. Думата „ден“ тук, както и по-рано (Бит. 2:1), трябва да се разбира като неопределено указание за време и да се превежда с израза: „в онова време, когато“.

“бездруго ще умреш”. Буквално “със смърт ще умреш” е един от характерните начини в еврейския език за усилване на мисълта, равностоен на нашето: „неизбежно ще умреш“ или „сигурно ще умреш“.

Тази заплаха със смърт (за нарушаване на заповедта) не трябва да се разбира като моментално поразяване, което е трябвало да настъпи веднага след грехопадението,
а следва да се разбира като начало на бавен процес на умиране, предизвикан от греха: Бог изпраща смъртта (по-точно — лишава човека от безсмъртие) в самия момент на падението, но тази смърт постепенно изтощава човешките сили, като се проявява осезаемо в скърби на духа и болести на тялото.

Освен тази физическа смърт, Свещеното Писание и отците на Църквата виждат тук също и указание за духовна смърт – състояща се в това, че чрез акта на своето падение човек нарушава първия си завет с Бога, прекъсва връзката си с най-висшия източник на живот и от този момент осъжда себе си на духовна смърт. (срв. Рим. 5:12, 17, 21; Еф. 4:18).