За развитието на нравствените (висши) сили на човека Бог му дарява специална заповед, която се състояла във въздържание от плодовете на вече познатото ни дърво за познаване на доброто и злото.

Това въздържание Бог определя като символ на послушание и покорство към Него от страна на човека. Затова спазването на тази заповед изразявало от страна на човека чувство на любов, благодарност и преданост към Бога.

А нарушаването ѝ, напротив, свидетелствало за: недоверие към Бога, пренебрежение към Неговите думи, неблагодарност към Твореца, както и за желание да се живее според собствената воля, в противоречие на Божиите заповеди. Ето защо това на пръв поглед незначително престъпление е придобило толкова голямо морално значение.