Общият, доста загадъчен характер на библейския разказ за рая, и по-специално — съществуването в него на някакви тайнствени дървета, особено дървото за познаване на доброто и злото, са служили както на древните еретици, така и на съвременните рационалисти като повод да смятат целия библейски разказ за чиста алегория.

Като че ли, предвиждайки самата възможност за подобно погрешно тълкуване на фактите, библейският разказвач не случайно посочва точна и сравнително подробна топография на рая, като по този начин удостоверява неговото някогашно реално съществуване на земята (т.е. потвърждава фактическата му реалност).

“От Едем изтичаше река, за да напоява рая, и подир се разклоняваше на четири реки”.

Това е първият съществен географски белег на рая.

В еврейския текст тази река не е назована по име, тъй като думата “нахар” (נָהָר) означава просто голяма река, цял воден басейн, и понякога дори се прилага към океана (напр. Йов 22:16; Пс. 23:2; Пс. 45 и др.).

А понеже от големите реки евреите по времето на Моисей най-добре познавали Евфрат, то не е чудно, че с думата „нахар“ най-често именно него обозначавали, заедно с всичките му притоци и ръкави (Бит. 15:18; Изх. 23:31; Мих. 7:12 и др.).

Тази река, която извирала от земята Едем (т.е. в северната част на Месопотамия или по южните склонове на Арменските планини), преминавала през целия рай и, след като излизала от него, се разделяла на четири основни ръкава.