“И свърши Бог до седмия ден Своите дела, що прави”,

Този ден е назован по различен начин в руската и в славянска Библия: в първата е посочен като седми, а във втората – като шести ден. Това произлиза от различията в оригиналните текстове, по които са направени преводите: именно в еврейския текст, както и в Латинската Вулгата и арабския превод, е указан „седмият“ ден, но в гръцкия превод на Седемдесетте (с изключение на някои стихове), както и у Йосиф Флавий, в сирийския превод и самарянския текст, е посочен „шестият“ ден. Контекстът на разказа, в който едва по-късно се говори за „седмия ден“, и където очевидно се прави разлика между деня на завършване на творението и деня на неговото начало, най-силно подкрепя второто четене. За това свидетелства и авторитетът на древния самарянски текст.

“и в седмия ден си почина от всичките Си дела”.

„Почина“ в еврейския текст е изразено с думата sabat. Оттук седмият ден от седмицата, посветен на спомена за този божествен покой, е запазил у евреите името събота (а при нас значението на този ден се е прехвърлило върху неделята, като е променено и самото съдържание на възпоменанието).

Но как да разберем този „покой“ на Бога, когато самият наш Господ Иисус Христос казва: „Отец Ми работи досега, и Аз работя“ (Йоан 5:17)?

Отговорът на това се съдържа в самия разглеждан текст, където ясно е посочено от какво дело Бог си е починал в седмия ден: именно от творческо-съзидателната Си дейност през шестте предходни дни; „Бог си почина от всичките си дела, което беше извършил“ – и за които току-що ставаше дума – „престана да създава неща, подобни на току-що сътворените“, както пояснява арабският парафраз на Библията.

„Бог си почина – казва блажени Августин – от създаването на нови видове твари, защото Той вече не създаваше нов род от тях“. „Почина – казва свети Йоан Златоуст – означава престана да твори и да произвежда от небитие в битие“. Но, макар да е прекратил творчеството, Бог никога не е изоставял Своето промислително действие спрямо света и човека (Пс. 103:28; Екл. 12:7; Ис. 57:16; Йер. 38:16; Неем. 9:6; Йоан 5:17; Евр. 4:9–10).