Чрез образа на веенето на зърното Господ утвърждава правото Си да различава заслугите. Когато зърното се пресява на хармана, пълното се отделя от празното, носещото в себе си зародиша на нов живот – от безплодното, което се разпилява от вятъра. С това сравнение Господ ни разказва как в Съдния ден ще отдели здравите плодове на заслуги и добродетели от празното самохвалство и безплодните дела, и ще въведе съвършените и добродетелните в небесните обиталища. Защото съвършен е онзи, който е удостоен да се уподоби на Него – умрелия като пшенично зърно, за да принесе в нас много плод (Йоан 12:24), ненавиждан от плявата, враг на празното самомнение. Затова и огънят, който върви пред Него, не е по природа смъртоносен – защото като изгаря злото у нечестивите, той само усилва сиянието на добрите.

Тълкувание на Евангелието според Лука