Апостол Петър, пренасяйки мисълта си към деня на свършека на света, насочва натам и вниманието, волята и сърцата на всички християни. Той ги увещава да се стремят към святост в живота си и към благочестие, като с трепет очакват и дори пожелават идването на Господния ден. В стих 12 апостолът отново се връща към темата от 2 Петр. 3:7–10 за бъдещото разрушение на света чрез огън, този път споменавайки пълното „разтопяване“ (гр. „τήκεται“) на стихиите.