След като в 2Петр. 3:9 апостол Петър напомня за Божието дълготърпение, което приканва всички хора към покаяние и спасение, той веднага предупреждава, че никой не бива да изпада в небрежност или самоувереност поради това. Причината е, че Господното пришествие и краят на света ще дойдат внезапно. „За да покаже неизвестността и изненадващия характер на Господното пришествие, апостолът го сравнява с идването на крадец и с нощта. Нощта показва неизвестността, а крадецът – внезапността; защото онзи, който очаква крадеца, няма да бъде ограбен“, отбелязва блажени Теофилакт.

Във втората половина на стих 10 апостолът развива по-подробно мисълта от 2 Петр. 3:7 за гибелта на света чрез огън, като изразява това в три елемента:

• „Небесата с шум ще преминат“ – гръцкото „ῥοιζηδόν“ (с шум, със свистене) обозначава силата и разрушителния характер на това събитие;

• „Стихиите ще пламнат и ще се разрушат“ – тук става дума за елементите на природата (огън, вода, въздух, земя; срв. Прем. 7:17), които ще бъдат разтворени и разрушени;

• „Земята и всички неща по нея (τὰ ἐν αὐτῇ ἔργα) ще изгорят“ – но забележи: апостолът казва, че ще изгорят делата (ἔργα), а не хората. Следователно той говори за гибелта на нечестивите дела, а не непременно за унищожението на самите нечестиви. Както пише в Пс. 1:6: „пътят на нечестивите ще загине“, а не че самият нечестив ще бъде заличен.