За много християни от апостолската епоха било характерно очакването на близкото Второ Пришествие (парусия) (вж. Иак. 5:8; 1 Петр. 4:7). Известно е например, че в Солунската църква вярващите очаквали скорошното пришествие на Господа и скърбели за онези, които няма да доживеят до настъпването на деня Господен (1 Сол. 4:13 и следв.), поради което апостол Павел трябваше изрично да утешава смутените вярващи (2 Сол. 2:1 и следв.).

И тогава, срещу тази жива надежда, която често преминавала разумната граница, се изправяли някои лъжеучители, с разпуснат нравствен живот, които искали всячески да отстранят дори мисълта, че ще има Божи съд, и изтъквали като аргумент  натуралистичното съображение за непоклатимостта на световния ред, както и на пръв поглед неизпълненото обещание за парусията (възможно е да се е намеквало за есхатологическата беседа на Господа, Мат. 24).

„Които живеят страстно според своите похоти, като виждат, че някои се боят от Господното пришествие, за което и Сам Господ предизвести чрез някои боговдъхновени мъже, се ужасяват от нечистия си живот, и понеже предсказанието не се изпълнява веднага, но заради спасението на вписаните в книгата на спасените е даден промеждутък, – те безсрамно нападат вярващите и се подиграват с тях“ (блаж. Теофилакт).