Пророците получават своите откровения от Бога, но не както те искат, а така, както действа в тях Божият Дух. Те съзнавали и разбирали словото, което им било дадено, но не го обяснявали. Че пророците съзнавали, че приемат слово от Бога, се вижда от това, че доброволно се подчинявали на Божия глас – изричали онова, което желаели, и премълчавали онова, което не искали да открият.

При лъжепророците не е така. По време на т. нар. „вдъхновение“ те губят съзнание, изпадат в неистовство като пияни и не разбират какво става с тях.

А че истинските пророци не пророкували в екстаз, личи и от следното: пророците както на Стария, така и на Новия Завет, пророкували чрез един и същи Дух. Апостол Павел казва: „но ако дойде откровение някому другиму, който седи, първият нека млъкне.“ (1Кор. 14:30). Оттук е ясно, че пророците говорели съзнателно, доброволно и в естествено състояние, а не в безумие.

Следователно, според учението на ап. Петър, пророците не са били пасивни оръдия на Духа, съзнанието им не било потиснато. Напротив, по думите на апостола, те „изследвали“ откровенията (1Петр. 1:11), т.е. свободно ги възприемали и разбирали.

Както казва проф. Д. Богдашевски: „От едната страна е откровението от Духа, а от другата – действеното участие и личността на самия пророк“.