Като похвалва вниманието на читателите към пророческото слово (ст. 19), апостолът същевременно издига съзнанието им за неговата изключителна важност, като подчертава, че то е дадено не по човешка воля, а по вдъхновение от Светия Дух, и затова трябва да се тълкува с внимание и благоговение, съответстващо на неговия Божествен произход (ст. 20–21).