Като изисква от вярващите строго и постоянно внимание към благовестието, апостол Петър тук доказва безспорната значимост на това учение, противопоставяйки Божествената истинност на евангелското слово на изкусните поеми на езичниците и на прелъстителните „басни“ (еретически учения, които вече са започнали да се появяват; срв. 1 Тим. 4:1, 4:7). Апостолът сякаш казва: „Нищо подобно не може да се подозира в нас. Защото ние проповядвахме не с изкусни речи, а с просто слово – както и Павел казва на коринтяните (1Кор. 2:4, 13), и ви предадохме това, което видяхме със собствените си очи, когато с Него се възкачихме на светата планина“ (блаж. Теофилакт).