Как така ще дойде наказание за всяка пролята кръв върху „това последно поколение“ убийци (вж. Мат. 23:35–36), след като Бог е казал чрез пророка: „Бащите да не бъдат наказвани със смърт за децата, и децата да не бъдат наказани със смърт за бащите; всеки да бъде наказван със смърт за своя грях.“ (Втор. 24:16)? Какво да кажем тогава? Защо онези, към които Христос казва това, ще отговарят за убийствата, извършени от други? Или Каин няма да бъде наказан за Авел? А Ламех каза: „аз ще убия мъж, който би ме уязвил, и момче, което би ме наранило“ (Бит. 4:23). Щом всеки носи отговорност за собственото си зло, как така тези нещастни ще понесат наказание за всички останали?

Бог не е неправеден (Евр. 6:10), а напротив, Той е справедлив, силен и дълготърпелив, както е писано.

И така, трябва да разбираме думите на Христос по следния начин: Представи си следната ситуация: в някаква страна се появили разбойници. Те разграбили околните села и избили жителите им. Но управникът не извадил веднага меча на властта срещу тях, а се опитал първо да ги вразуми с предупреждения и заплахи. Те обаче не се поправили, а останали все така жестоки. Накрая, за да сложи край на злото, управникът заловил някои от тях и ги подложил на най-сурови мъчения, като наказал с цялата строгост последните, разбира се, гневейки се не само на тях, но и още повече заради упоритостта на първите, които своята безнаказаност са превърнали в дръзко злоупотребяване.

Така, ще каже някой, наказаните накрая са понесли вината на всички, защото върху тях се изля гневът на съдещия.

Нещо подобно трябва да мислим и за Бога. Дълготърпелив в миналите времена, Той е отлагал, но е решил да определи мярката на Своето дълготърпение до сегашното поколение – и именно над него да се излее Божественият гняв. Защото онези съгрешили срещу своите ближни, а тези – убиха Господа на всичко съществуващо. И така, Бог наказва не защото е суров, а защото поразително е търпял досега.

Коментари върху евангелието от Матей