С право телата на праведниците се наричат храмове, защото в тялото на праведния царува и ръководи душата, подобно на това как Бог обитава в храма. Или по-точно: защото сам Бог обитава в телата на праведните.

А телата на грешниците се наричат гробове на мъртъвци,
понеже душата в тялото на грешника е мъртва – не може да се нарече живо онова, което не носи в себе си нищо живо или духовно.

Самата смърт обитава в телата на грешниците. И както затвореният гроб изглежда красив отвън, а когато бъде отворен е ужасяващ, така и онези, които се преструват на добри, докато не бъдат разкрити, получават похвала,
но щом се разобличат, стават отвратителни.

Кажи ми тогава, лицемерецо:  ако е толкова добро нещо да си добър – защо не искаш наистина да бъдеш такъв, какъвто искаш само да изглеждаш? А ако е толкова лошо да бъдеш зъл – защо допускаш да бъдеш такъв, какъвто никога не би пожелал да изглеждаш?

Защото това, което е срамно дори да изглеждаш, е още по-срамно да бъдеш, а това, което е похвално да изглеждаш, е още по-достойно да бъдеш. Затова или бъди онзи, за когото се представяш, или се представяй за онзи, който наистина си.

PG 56:885.