Тези думи ни наставляват да се стремим да бъдем  праведни, а не само да изглеждаме такива. Защото който се старае да изглежда праведен, той се грижи само за външността и за видимото, а за сърцето и съвестта си е небрежен, без да осъзнава, че онзи, който се грижи за вътрешното и се стреми да очисти помислите си, по необходимост ще се постарае да очисти и външността.

А който се грижи само за външното, но пренебрегва вътрешността на душата си, неизбежно се изпълва отвътре с корист, разпуснатост, злоба и много други пороци. Защото всеки, който се тревожи за своето спасение, тоест за вътрешното, се грижи и за репутацията си, т.е. за външното; но не всеки, който се тревожи за външното, се грижи и за спасението си.

Както е писано: „Който гледа на жена с похот, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си“ (Мат. 5:28). Затова онзи, който се въздържа от развратен акт, но блудства в сърцето си чрез похот, очиства външността на чашата и блюдото, а вътре е пълен с неправда. По същия начин, онзи, който дава милостиня, за да получи слава от хората, съвсем очевидно чисти външността на съда, върши милостта публично пред хората,
а отвътре е пълен с жажда за суета и неправда.